Литературен кръг „Метафора”

На 26 февруари 2016 г. Литературен кръг „Метафора” възстанови своята дейност след 12-годишно прекъсване. В гостоприемния салон на НЧ „Алеко Константинов” се събраха много членове на клуба, които избраха за председател Николай Славов, секретар и PR Стефка Тотева. Зелена светлина за старта на клуба дадоха тогавашният читалищен председател Георги Райчевски и секретарката на читалището Ани Парсехян.

Сбирките на „Метафора“ се осъществяват два пъти месечно в разнообразни форми: творчески срещи с изявени автори, литературоведски семинари, вътрешни литературни четения, активно включване в дейността на читалището. В тематични вечери бе представено творчеството на Веселин Ханчев, Петър Анастасов, Иван Пейчев, Никола Инджов, Павел Матев, Николай Заяков, Иван Пейчев, Иван Динков, Любомир Левчев, Данте Алигиери, Мелд Тотев, Едуард Камингс, представители на съвременната американска и унгарска литература и пр. Вълнуващи бяха срещите с Валери Станков, Таньо Клисуров, Рада Александрова, Антон Баев, Ели Видева, Румен Стоичков, създателите на електронния сайт „Литературен свят” Георги Ангелов и Ваня Душева, Петър Анастасов, Иван Странджев.

Едновременно с тази дейност протичаха премиерите и вътрешните представяния на творците от кръга:  Стефка Тотева, Радка Атанасова – Топалова, Рамела Бохосян, Мария Стоева, Йорданка Гецова, Стефан Гераксиев, Минко Танев, Стоянка Боянова, Стефан Гераксиев, Мариела Конова, Иван Андрев.

На отчетното събрание на формацията през 2018 г. бе избрано ново ръководство – председател Светла Караянева, пиар Стефка Тотева, организатор Радка Атанасова и Иван Христов, председател на настоятелството на НЧ „Алеко Константинов”. Продължиха творческите работилници и семинари, бяха представени литературни течения и техните представители: символизъм, експресионизъм, модернизъм, проведоха се уъкшопове, литературни четения. С особен интерес бяха разгледани произведенията на  Иван Динков, Никола Инджов, Стефан Цанев, Константин Павлов, Николай Кънчев, Георги Константинов и пр. майстори на класическия и свободния стих.

Сбирките се осъществяват с постоянното присъствие на членовете на „Метафора”, както и гостуващи автори: Рамела Бохосян, Арусяк Агопян, Милена Славова, Иван Димитров, Иван Андреев, Вера Найденова, Нели Бекярова, Цвета Михайлова, Димитър Начев, Добринка Йончева, Дина Минева, Мария Стоева, Спаска Попова, Стоянка Боянова и Минко Танев, с дейното сътрудничество на  Иван Д.Христов.

Анахид Парсехян, секретар на НЧ „Алеко Константинов-1954“

 ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ „МЕТАФОРА” – КРАТЪК ПОРТРЕТ,

изготвен от първия председател на клуб „Метафора”, поетът Иван Ройдов, 2005 г.

Създаден на 13.04.2000 г. от група пловдивски поети, той за кратко време се утвърди като водеща литературна формация в Пловдив /справка www.bgpoet.net/.

Досега клубът е създал собствени традиции в ежегодните рецитали за 14.02./Св.Валентин/ и 24.05./Св.Св. Кирил и Методий/. Място на провеждане: НБ „Иван Вазов”, книжарница „Нанси”, къща „Ламартин” и Дом на учителя.

Клубът има опит в представяне на пловдивски писатели в училищата – Математическа гимназия, Гимназия с изучаване на западни езици „Пловдив”, Арменско училище и др.

Клубът е съредактор на разпространяваното в България и Израел списание ”Птици в нощта”.

През 2003 г. клубът съвместно с Галерия за изящни изкуства „Ромфея” организира и журира международен конкурс под надстлов „България – болка и надежда”. Участваха 77 автори от три страни и бяха раздадени награди на отличените автори Венета Архангелова, Светла Караянева и Катя Стоилова.

Поети, членове на литературен клуб „Метафора”, са носители на тазгодишните издания на „Южна пролет” – Хасково, „Мой Балкан” – Пирдоп и от конкурси на Съюза на писателите и Е-изданието „БГпоет.нет”.

Той вече работи по възраждането на една забравена традиция за Пловдив „Литературен четвъртък”, която с подкрепата на Община Пловдив би могла да получи отново националното си значение. В литературни срещи представихме авторите Петър Анастасов, Никола Инджов, Георги Алексиев, Ивайло Балабанов, Балчо Балчев, Антон Баев, Иван Есенски, Димитър Златев и др.

ИЗ МИНАЛОТО НА ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ „МЕТАФОРА” - ПЛОВДИВ

 Асен Димитров - Феликс

    През 2020 година се навършват 20 години от създаването на литературен кръг „Метафора”, който, на приливи и отливи, остави някаква следа в пловдивския духовен живот. Началото му бе положено на 13 юни 2000-та година от братя и сестри по перо. Кръстник на клуба стана Добринка Йончева, за председател бе избран Иван Ройдов, а за негов заместник – покойната Иванка Кабамитова. Именно тя беше и най-верният привърженик на идеята „Метафора” – едно отворено литературно общество, в което тружениците на пловдивската литературна нива да общуват и да организират интересни литературни събития. Много от членовете на клуба членуваха и в Дружеството на писателите в Пловдив, а някои и в СБП. Домът на учителя в Стария град, където е учителствал Петко Славейков, стана дом и на клуб „Метафора”. Там се провеждаха интересни литературни срещи, както със знакови за Пловдив фигури като Петър Анастасов и покойния Георги Алексиев, така и с по-млади творци. Сред гостите на тези срещи бяхме и ние със съпругата ми Галина Вълчева. Тогава още не членувахме в клуба, но пътеките ни с „метафорите” често се пресичаха. Те бяха активни – гостуваха в училища, организираха мероприятия не само в Дома на учителя, но и в НБ „Иван Вазов”, книжарница „Нанси” и галерия „Ромфея”. Клубът организира издаването на сборник с есета за Левски и беше съредактор на разпространяваното по онова време в България и Израел списание „Птици в нощта”. През 2004-та година Иван Ройдов се оттегли от организационна работа и бе избран за почетен председател. За председател бях избран аз, а Галина Вълчева и Иванка Кабамитова – за мои заместнички. Разбира се, това бе предварително уговорено, а самото избиране стана по много романтичен начин в двора на Етнографския музей след представянето на книга на Венета Арахангелова. Всички гласуваха, вдигайки чашите си с вино, защото Венета бе подготвила солиден пролетен винен коктейл. Така с Галя и Ваня се захванахме със задачата да не допуснем отстъпление в дейността на клуб „Метафора”. Помагахме си и въпреки липсата на социални мрежи правехме много добра разгласа. Аз започнах работа към глобалната застрахователна компания AIG и имах неограничен достъп до телефони. Посветилата се на хайку Румяна Николова работеше в Централна поща и служеше за свръзка с почитатели на литературата. Естествено, сътрудничехме си и с Дружеството на писателите и от 2004-та до 2007-ма година организирахме немалка част от литературните мероприятия в Пловдив. И до днес се помнят петгодишният юбилей на клуба в „Конюшните на царя”, срещите със сходни формации от София и Кюстендил, вечерите с покойния Никола Инджов в Дома на учителя, с Иван Есенски в къща „Ламартин”, с Ивайло Балабанов в галерия „Ромфея” – малко преди да го сполети инсулта, гостуването на покойния Гриша Трифонов и самодейната театрална трупа на Татяна Йотова в Учебния театър на Пловдивския университет и още ред други. Много от нашите прояви бяха отразени в тогавашната преса и най-вече във вестник „Марица”. За тези прояви не само не получавахме финансиране, а давахме свои лични средства. От гледна точка на днешното време на европроекти това може би е излишен ентусиазъм, но ние се чувствахме духовно обогатени. Когато медиите съобщиха, че на 26-ти април тази година е починал Никола Инджов, мир на духа му, аз си спомних онзи следобед, когато двамата седяхме на кафе в ресторанта на хотел „Тримонциум” и бяхме единствените клиенти. Ерудитът Инджов – писател, дипломат, преводач от испански, португалски, руски и сръбски, ми разказваше за общуването си с Маркес, за срещите си с Че Гевара и Фидел Кастро. Вечерта представихме творчеството му заедно с доц. Соня Райчева от Пловдивския университет. Клуб „Метафора” стана причина и за общуването ми с Валери Петров, царство му небесно. С Галя го поканихме да гостува на клуба ни, а той отговори, че пътуването му е много трудно и поиска да му изпратим наши книги. След като му изпратихме, ни покани да го посетим вкъщи. Искаше да се запознаем „на живо”. Така  в един януарски ден се оказахме гости на единствения човек в света, направил поетичен превод на целия Шекспир и то какъв превод! Превод, подхождащ  на изключителния поетичен талант на автора и преводача! Валери Петров живееше сам в къщата си на ул. „Елин Пелин” №8, където често го навестяваше дъщеря му Бояна, днес също покойница. Дотук споменах доста хора, които вече не са сред нас, но когато говоря за клуб „Метафора”, задължително трябва да спомена и Иванка Кабамитова. Тя почина през 2006-та, на 49 години. Ще цитирам едно нейно стихотворение – един неин поглед от нашия свят към отвъдния.

ЗАД ХЪЛМА

В една тревожна, синя атмосфера,
далеч от делничната суета,
живее тази част от паметта,
която някога непреднамерено
ще ни припомни странен епизод
от краткия безмилостен живот,
от лудото надбягване на страстите,
от битките за истини и щастие.
Но с теб ще бъдем само неми зрители
на неизбежните събития.
Ще ни ранява пак мигът пропуснат,
ще остаряваме от рискове и чувства
и гордостта ни - сляпа и корава
все повече ще ни раздалечава.
Там, някъде зад хълма ще се срещнем,
далеч от хора, от пари и вещи.
Навярно няма да ни бъде пусто,
защото ще се слеем с жадни устни,
с две тънки, тъжни струни на сърцата.

Зад хълма, дето няма път обратен…

Със смъртта на Ваня клубът загуби най-големия си радетел. Двамата с Галя поддържахме нивото до лятото на 2007-ма година. После се роди синът ни Борис и измести нашите приоритети. Клубната дейност продължи по инерция до 2008-ма година и постепенно престана. Тогава си мислех, че тази литературна формация ще остане само спомен. Но дълго време след това е имало хора, за които „Метафора” не е само минало. През февруари 2016 г. група колеги по перо възродиха клуба в читалище „Алеко Константинов”, което стана новият му дом. Оттогава до днес главни действащи фигури в клубния живот са Стефка Тотева и Светла Караянева, която е председател на днешните „метафори”. Светла е бивш университетски преподавател по литература и внесе академичен дух в работата на клуба. На една среща с доц. Владимир Янев, организирана от клуба, отидохме специално с  Галя, за да си припомним старите времена. Убедихме се, че духът на „Метафора” е жив. Преди години някой ме беше попитал какво е метафора. За мен метафора е любов от пръв поглед между две думи. В преносен смисъл – любов към изящното слово. На финала искам да споделя добрите си впечатления от работата на екипа на читалище „Алеко Константинов” начело с Ани Парсехян. Тези достойни пловдивчанки не пестят сили, за да поддържат духовността. Всяка година те са домакини на много интересни събития, включително и на дейностите на литературен кръг „Метафора”. Желая здраве, сили и вдъхновение на всички радетели на духовността!  

Пловдив –

08.06. 2020 г.